Изгубени в сенките

Дъждът бе спрял от часове, но стария път все още представляваше една огромна локва, която конете преминаваха с усилие, а за представители на по-ниските раси като джуджетата можеше да доведе до фатален край. Разбира се повечето хора предпочитаха главния път, защото бе защитен от градската стража, но той не водеше към "Гората сенките", място за което се говореха много неща, а един закачулен човек, яздещ черен кон се бе запътил точно там...
****************************
Така, като за начало "заведете" своите пресонажи в гората, а после ще мъдрим какво щес е случва в нея. Very Happy

Дерек спокойно яздеше остарялата кобила на баща си и си подсвиркваше една весела мелодийка, когато видя как един закачулен мъж на черен кон отби от главния път и пое надругаде.
- Какво ще кажеш, Мълния, да го последваме ли? Чувал съм, че магьосниците са интересни и покрай тях винаги има прключения.
Кобилата естествено мълчеше.
- И аз си мислех така. - каза отнесено младежът. - Този не е магьосник. Прекалено нетипичен е. Може би некро?
Отново мълчание от страна на добичето.
- Щом толкова настояваш. - вдигна рамене Дерек и тръгна по следите на другия ездач - Но после да не кажеш, че пак аз съм предизвикал съдбата! Имам свидетели, че ти пожела да го поледваме.
Кобилата с доста неподходящото име "Мълния" продължи да мълчи.
- Знаеш ли, би било интересно сега да станем част от някое приключение, което да е много важно... Почти като от книгите! - възклика въодушевено Дерек. - Страхотно ще е!
Гората около странната двойка започна да се сгъстява, короните на дърветата почти не пропускаха слънчевата светлина.
- През гъстата гора си бродя сам
какво ли ще търся там?
Съкровищата или власт ?
Тези неща ги оставям на вас,
аз дойдох само за славата..

Ако горкото животно можеше да се отърве от пеенето на господаря си с удоволствие би го направило, но тъй като не можеше да говори нямаше как да се възпротиви. Докато съвсем безгрижно си пееше тази глупава песничка, Дерек съвсем не усети как някой се приближи зад него. Чак когато другия ездач приближи на три-четири метра, младежът се обърна и се усмихна :
- Приятелю, нима и ти си тръгнало по следите на съдбата? Аз от край време я настъпвам по опашката, но тя не ми обръща внимание, затова реших този път направо да я ритна. Аз съм Дерек, а ти си? - ако има начин, по който да накарате някой човек да си тръгне от вас, още преди да ви е казал "здравей", то подходът на Дерек се доближаваше максимално близо до него ...