Един разказ в късен час

Едно

Слънцето за пореден път огряваше чуждоземния свят - само за да разкрие отново ужасяващата гледка.Всичко беше покрито с гъста и лепкава субстанция, която сякаш абсорбираше живота от самата земя.Нямаше и намек за вода, камо ли пък растения, но все пак имаше живот на този обречен свят.Съществата, които го обитаваха, просто сновяха напред-назад, без да обръщат внимание на извращението.Това може би се дължеше това, че те бяха не по-малко ужасяващи от самата повърхност.
Сред тях имаше зверове с тела подобни на кучета.Два дълги и остри зъба излизаха от това, което имаха за уста.Движеха се на четири крака с почти смъртоносна скорост.Макар външният им вид да намекваше друго, зверовете можеха да бъдат много опасни.Редом с тях вървяха и други.Всъщност вървяха не е най-точната дума - съществата направо пълзяха с техните змиеподобни тела.За ръце им служеха два особено остри крайника, подобни на коси, а главата им беше прекомерно издължена нагоре.
Целият този хаос беше разбираем, поне в тази част на Вселената.Преди години зергите нападнаха Конфедерацията на планетите, колониите на хората.Впоследствие тя се разпадна и от пепелта и се издигна Теранския Доминион, ръководен от император Менгск.Той, от своя страна, пое жестоките удари на Земния съюз, като победители от войната накрая се оказаха зергите, водени от Кериган Кралицата на Ножовете.Точно с нея разговаряше по телепатичен път церебрата Крагз.
"Търпението ми се изчерпва, Крагз." - гласът и беше изпълнен с презрение."Може би не си ми толкова верен колкото твърдиш."
"Не трябва да избързваме, кралице моя.След няколко дни тунела за хиперскок ще е достатъчно широк..."
"АЗ казвам какво и кога ще направим, церебрате!Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре...за теб."
"Да, о, кралице на зергите."
"Добре.Доколкото мога да ти вярвам, психичната ни връзка няма да действа през тунела, затова ще дойда колкото се може по-рано.Не ме проваляй дотогава, Крагз!"
"Това няма да се случи, кралице моя.Роякът ми е готов и скоро още един свят ще бъде подчинен на твоята воля."
"Подготви го за мен, церебрате.Нека бъде пречистен до идването ми."
"Това ще стане, кралице"
След тези си думи Крагз почуства как Кериган се отдръпна от съзнанието му и накрая напълно изчезна."Проклета да е"-каза си церебрата.Трябваше да я остави на жалките хора, докато си беше още в пашкула.Крагз отново се сеи за иронията - той я беше пазил от хората до пълното й мутиране; той я командваше при прогонването на протосите от Чар.Ако волята на Овърмайнда бе друга, сега самият Крагз щеше да е начело на Рояците, прочиствайки света от низшите раси.Сега беше запокитен на някаква задънена планета...но поне беше жив.Церебрата подозираше, че това е някаква нейна форма на милост - чувство, без съмнение породено от малкото останала й човечност.Именно това бе нейната слабост и сега щеше да й струва живота...може би дори повече.

Крагз насочи мислите си към странният тунел, издигащ се във въздуха пред него.Никога не беше виждал подобно нещо, а церебратите рядко биваха изненадани.Около входа на портала обикаляше чиста енергия, подхранвана от шест кристала, разположени равномерно по обиколката му.Самият тунел беше окъпан в мъртво-лилаво, а в центъра се намираше сфера от абсолютна тъмнина.Тя понякога караше церебрата просто да се отдели от земята и да се понесе във вечността...но накрая здравият разум все пак надделяваше.

-Какви тайни криешшш - прошепна Крагз.Преди скока в хиперпространството, церебратите обикновено виждаха в ума си мястото, където ще се озоват.Тук Крагз се провали - тунелът излъчваше единствено привличане, за това церебратът трябваше да се откаже преди чувството да го обгърне напълно.Явно енергията, захранваща портала, бе толкова силна, че дори психичните способности на церебрат не можеха да я пробият.Крагз отдавна бе отхвърлил възможността тунела да не води до никъде - все някой го беше отворил, значи все някъде трябваше да води.

-Ссскоро...сссъвсссем ссскоро...

Без влиянието на кралицата, роякът му щеше да се подчинява само на него.Верните му воини щяха да унищожат нещастниците, отворили тунела и да абсорбират знанията им...знанието е сила, казваха някои.В такъв случай то щеше да се окаже ключов фактор в последвалата война с Кериган...кучката най-сетне щеше да си научи мястото, а Крагз щеше да заеме полагащото му се.

-Сссветът...Вссселената ще бъде моя...

С това Крагз остави портала назад в мислите си...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Засега може да ви прилича н sci-fi но фентъзито ще дойде скоро, уверявам ви Very Happy